Източник: „Животът в Южна Корея“ – Су Ким

Обикновено това става в резултат на предварителна организация (макар и невинаги).
За корейската култура е нещо обичайно да се разчита на приятели и на семейството за намиране на потенциален партньор (партньорка). Да се обърнеш директно към някого, особено към напълно непознато момче или момиче, и да го поканишна среща, е голяма рядкост, макар че не може да се каже, че е напълно невъзможно.
Общо взето, излизането на срещи тук започва на доста по-късна възраст, отколкото на Запад, където и момчетата, и момичетата понякога още в гимназията създаватсериозни и трайни отношения. Но както стана дума в предишната глава, корейската гимназиална степен на образование е доста стресираща заради подготовката заприем в университета, така че на младежите реално не им остава време за гаджета,а и изобщо за каквото и да е лично време. Допълнително родителите в Корея обикновено не разрешават на децата си да ходят на срещи, преди да започнат да следват.
В корейския език има термин согетинг (소개팅), който представлява съчетание между корейската дума за „представям“ или „запознавам“ и окончанието на английската дума „мийтинг“ (среща). С този термин се обозначават срещите на хора, които до този момент не са се познавали, по инициатива на техни приятели, колеги или близки, и това е обичаен начин за откриване на любовта при младото поколение корейци.
Студентите предпочитат друг тип срещи „на сляпо“, наричани директно с английската дума „мийтинг“ (미팅), в които участват група момичета и момчета, които не се познават. Често пъти такива срещи се осъществяват в някое кафене, където ще видите момичетата седнали от едната страна на масата, а същият брой момчета седят срещу тях отдругата страна. В хода на срещата се очаква някои от тях да се оформят като двойки.
Има, разбира се, и хора, които срещат романтичната си половинка случайно, ноорганизираните срещи между непознати са най-честата практика. Защото те добреподхождат на консервативния характер на много от традиционно настроените корейци, които често са срамежливи и нерешителни, когато става дума за срещи сдругия пол. За по-неопитните момчета и момичета този вид срещи елиминира напрежението и неудобството да направят първата крачка в разкриване на своя интерес към човека насреща.
Защото самото уреждане на подобна среща означава, че участниците в нея са заинтересовани от романтично продължение на установените там отношения, така че отпадат всякакви съмнения и притеснения за това дали и другият по принцип има подобни намерения.
Съществува и по-формален тип уговорки като матсон(맞선), които се подготвятот специални посредници (сватовници). Корейските телевизионни сериали честовключват сцени с родители от богати семейства, които използват такива посредници, за да намерят подходяща партия за своя син или дъщеря. Някои млади хора нямат нищо против този вид сватосвания, които могат евентуално да доведат и до брак – след не много продължителен период от време, необходим на двамата да се опознаят достатъчно добре.
Много от тези матсон срещи и уговорени по този начин бракове се случват, защото родителите са ги желали дори повече от самите млади.
Това като че ли се случва по-често при останали незадомени синове и дъщери в по-напреднала възраст. Много родители с такива деца са по-склонни да настояват потомците им да опитат с матсон. По принцип браковете, сключени по този метод, са характерни и изобщо за по-старите поколения корейци.
Забранено и обичайно, когато си на среща
Корейците изглеждат старомодни и в това отношение, така че що се отнася до плащането на сметката в заведение по време на среща се очаква мъжът да бъде този, койтоще се погрижи, поне на първите няколко срещи. Но след като двамата се опознаят достатъчно, те обикновено започват да се редуват в този вид разходи или пък въвеждатнякаква друга система на уреждане на тези въпроси, която им се стори най-подходящ.
И до днес обаче сред по-старите поколения корейци се смята за табу дваматамлади да живеят или да спят заедно преди сватбата. Макар това да не е съвсемнепознато като практика в съвременното корейско общество – и, естествено, да естанало по-популярно напоследък – все още усещането за табу и за срам от случващото се е характерно за по-традиционно настроените корейци.
Повечето корейски родители биха ахнали или поне видимо ще покажат неодобрението си, ако разберат, че това се случва на техните деца или на други хора. Същото се отнася и до раждането на деца преди сключването на брак. По-старото поколение корейци са убедени, че само двама души, свързани един с друг чрез брачната церемония, би трябвало да живеят заедно.
Западната концепция „опитай, преди да купиш“, която стои зад т.нар. съжителство без брак като пробен период за бъдещите отношения между двамата партньори, не съществува изобщо в корейската култура. И днес по отношение на сексуалните отношения като цяло и особено преди брака по традиция се запазва известна свенливост и консерватизъм.
В страната рядко ще видите твърде горещи целувки и показно интимничене между момчетата и момичетата на публично място
Това се смята за особено вулгарно да се демонстрира пред очите на възрастни хора. Затова публичните прояви на привличане между младите се ограничават до държане на ръцете и плахицелувки по бузите или устните.
Среща с родителите на партньора е на дневен ред само ако отношенията са в много напреднала фаза и въпросът за брак предстои да бъде поставен за обсъждане. Това, което често може да се види в западните филми, където момчето се отбива да каже „Здрасти“ на родителите, когато минава да вземе момичето или когато го връща от среща, не се случва много често в корейска среда. Обичайната практика е посещение при едните и при другите родители за формално представяне на приятеля, съответно на приятелката, и за запознаване с неговите най-близки.
Идеалната двойка
Макар да избягват страстните целувки на публично място, корейските двойкисъщо са любвеобилни и показват чувствата си, но по различен начин. Затова не ерядкост тук да видите двойки с еднакви тениски (커플티, тениски за двойки) или сдруги еднакви елементи от облеклото – от пуловери до якета или съвсем дребниаксесоари като еднаквите ключодържатели.
Еднаквите блузи са характерни за корейците по време на техния меден месец, който те често прекарват на класическото за нацията място – остров Чеджу.
Еднаквите дрехи са един от начините да се обозначиш като двойка, но по-важен естремежът да изглеждате сладки заедно. Корейската култура на поведение на влюбените двойки проявява своята експресивност по много сладък (някой би казал сладникав) начин и еднаквите елементи от облеклото са напълно в стила на тази „сладкост“.
Тъй като корейците по принцип са доста консервативни по отношение на външната изява на любовните отношения, за тях носенето на еднакви дрехи е достатъчно красноречив, без да бъде прекалено провокативен, начин да покажат на другите, че са влюбени и че чувствата им са дълбоки и взаимни.